Форсираните сделки на борсата - как да бъдем от другата страна

“Страхувай се, когато останалите са алчни, и бъди алчен, когато останалите се страхуват”. Няма инвеститор, който да не е чувал за тази цитат на Уорън Бъфет.

Това правило работи безпогрешно вече 382 години (толкова са изминали от първия голям балон - Манията по лалетата, б. ред.). Трудно обаче може да  определим нивото на страх или алчност на пазара, в който има смисъл да се включим с покупки или продажби. Ще разгледаме два примера от последните 6 месеца, които могат да ни ориентират по-конкретно кога да бъдем “алчни”, използвайки конкретни факти.

В дните преди последната Коледа Wall Street бe на прага на мечи пазар. В медиите експертите се надпреварваха да твърдят, че идва голям спад, тъй като  рецесията е неизбежна. Само че зад резкия спад на пазарите се криеше и нещо друго - форсираните разпродажби на взаимните фондове. 

Една от причините бе, че заради паниката те бяха получили огромно количество заявки за теглене на средства от своите вложители.

Друга причина бе, че много фонд мениджъри бяха взели решение да закрият управляваните от тях фондове заради лошия резултат, който щяха да покажат през 2018 г.  Те  буквално разпродаваха портфейла си, без да се интересуват от цената.

Тези фондовете печелят от покачване на стойност на нетните им активи (NAV), известно като performance fee, а таксата по управление обикновено покрива само разходите по съществуване.

Когато доходността на фонда обаче спадне значително, те се изправят пред сериозен проблем. Или по-скоро техните вложители. Това е така, тъй като ако даден фонд спадне например с 25% от нивата, при които за последно е взето  performance fee, то в следващата година NAV трябва да нарасне с над 50% за да може да се начисли performance fee. Това очевидно е доста тежка задача и много мениджъри просто решават да закриват фонда си... и да създадат нов през следващата година. Така загубата остава за инвеститорите, а фонд мениджърът ще може да вземе по-скоро комисионна от ръст на NAV.

Форсираните продажби на фондовете са “частен случай” при големите сривове на борсите. Те винаги вървят ръка за ръка с margin call. Това е бич за всеки инвеститор, който играе с пари назаем и отказва да се замисли върху факта, че пазарът спокойно може да падне с 15-20% в рамките на 1-2 месеца. Той трябва да внася допълнително пари заради спада на акциите в портфолиото му, но и заради увеличаването на маржина от страна на брокера му. Много често обаче наличните пари не са достатъчни да покрият новия маржин и следват форсирани (нежелани) продажби.

***

В последните седмици може да видим и още един интересен пример, причина за срив на цената - огромното увеличение на късите продажби. Това се наблюдава при производителя на електрически автомобили Tesla. Много финансисти имат сериозни аргументи, че очакванията за фалит на компанията са оправдани.

От друга страна, ако се погледнат темповете, с които нарастват продажбите и наличният кеш на Tesla, определено изглеждат доста смели твърденията, че компанията на Мъск със сигурност ще фалира.

Голямо предимство за търсачите на “форсирани” сделки е, че броят акции, продадени на късо, е наличен за всеки. В профила на Tesla в Yahoo Finance може да се следи ежемесечно как се променя делът на продадените акции, взети назаем. В последните 3-4 месеца късите продажби нарастват непрекъснато, като към 15 май са 28% от свободно търгуваните акции. Това на пръв поглед изглежда много лоша новина за акционерите на Tesla, но ако компанията извади добри резултати, ще наблюдаваме интересни събития.

Нека разгледаме накратко какво стои зад една къса продажба. При тази сделка винаги има вземане назаем - в случая определен брой акции, за които се плаща лихва на текущата равностойност на акциите в пари.

Зад всяко вземане назаем трябва да има наличен кеш, който да покрива текущия маржин. При нарастване на цената - брокерът ще поиска довнасяне на пари.

Отново много участници няма могат да внесат допълнителни пари и брокерът ще бъде принуден да затвори позицията им, т.е. ще купи акции на Tesla, за да ги върнат на тези, от които са взети. Това засилва лавината на форсирани покупки и допълнително изстрелва цената нагоре. 

Такова нещо се случи през 2016 г., когато в края на ноември цената на акцията бе 181 долара, а 7 месеца по-късно достигна 383 долара, или 111% ръст.

Покачването донесе огромни загуби на всички, които играят накъсо, и накара брокерите да увеличават маржин нивата на късите позиции.

***

По принцип трябва да инвестираме в една компания, когато анализът ни показва, че дългосрочната възвръщаемост от бъдещите печалби е значително по-висока от безрисковите инвестиции ( държавните облигации).

Обикновено когато има форсирани разпродажби (или вероятност за форсирано затваряне на къси позиции), много първокласни компании се търгуват на изключително изгодни нива за покупки.

Най-лошо е да правим сделки на борсата, когато сме принудени, а това означава също, че е по-добре да бъдем от другата страна на такива сделки.